Освен калоричност, т.е хранителна ценност, всеки продукт, който съдържа въглехидрати и човешкият организъм може да го преработва, има още и гликемичен индекс (ГИ). Интересен факт е, че един продукт с висока калоричност може да има нисък гликемичен индекс и обратно – продукт с ниска калоричност може да има висок ГИ. Гликемичният индекс е показател, който влияе върху отслабването, затлъстяването, кръвната захар и здравето на човека.
Гликемичният индекс (ГИ) е условно означение на скоростта, с която се преработва всеки продукт, който съдържа въглехидрати, в човешкия организъм, която се съпостявя със скоростта, с която се преработва глюкозата, чийто ГИ е прието да се смята за основна мярка (ГИ е равен на 100 единици). Т.е гликемичният индекс определя бързината, с която се разгражда даден въглехидрат, постъпил в организма с храната. Колкото по-бързо се преработват или разпадат въглехидратите от един продукт в човешкия организъм, толкова по-висок е неговия гликемичен индекс. Ако един продукт има ГИ = 70, това означава, че с това количество въглехидрати той ще увеличи кръвната захар със 70 %, спрямо същото количество глюкоза.
Диетологията разделя хранителните продукти, които съдържат въглехидарати, на групи с ВИСОК, СРЕДЕН и НИСЪК гликемичен индекс. По същество продуктите с нисък ГИ са т.нар сложни или „бавни въглехидрати“, а продуктите с нисък ГИ – са проти, или „бързи“ въглехидрати. „Бързите“ въглехидрати се усвояват много бързо и бързо повишават кръвната захар. Инсулинът регулира нивото на кръвната захар. „Бързи“ въглехидрати са белият хляб, белият ориз, картофите, дините, фруктоза и др.
„Бавните“ въглехидрати (с нисък ГИ) се усвояват бавно, дават на организма енергия за дълго време и предпазват от много високи нива на инсулина. С нисък ГИ са зеленчуците, ябълката, грейпфрут, ечемик, някои пълнозърнести храни.
Продуктите с висок ГИ повишават бързо кръвната захар. Когато въглехидратите в продуктите с висок ГИ попаднат в организъм, бързо се преработват и повишават нивото на кръвната захар, стимулирайки задстомашната жлеза да отдели голямо количество инсулин. Инсулинът от своя страна разпределя излишната захар в кръвта равномерно в тъканите на организма, като частично я превръща в мастни отложения, т.е в запас; второ, следвайки древните еволюционни инстинкти за запазването на енергията в организма, той пречи да се разпаднат мазнините и да се превърнат обратно в глюкоза.
С една дума инсулинът следи строго разхода на енергийните запаси в нашия организъм. Той предизвиква натрупването на мазнини и пречи процесът да не се задвижи в обратна посока – когато мазнините се превръщат обратно в глюкоза и изгарят, давайки на организма нужната енергия. Ако ние ежедневно употребяваме храна с висок гликемичен индекс, това означава, че отделянето на хормона инсулин от панкреаса се извършва редовно и ние продължаваме да трупаме излишни килограми; освен това сме застрашени и от диабет.
За да „спи“ инсулинът
Продуктите със среден и нисък ГИ се преработват дълго време, разпадат се постепенно и почти не предизвикват повишаване на кръвната захар, което означава, че хормонът инсулин няма да прояви природната си способност да натрупва мазнини. За да понижим или запазим нормалното си тегло и да се предпазим от диабет, е необходимо да избираме в менюто си всеки ден продукти със среден и нисък ГИ, а продукти с висок ГИ – да употребяваме рядко.
Таблица с гликемичен индекс на някои продукти